Има два основни фактора при подбор на персонала, които определят решенията да се предпочетат едни кандидати за сметка на други: професионални характеристики и степен на доверие. В зависимост от изпълняваната длъжност, съответно, може да се дава приоритет в едната или другата посока, което нерядко оправдава работодателите да назначават свои близки на ключови позиции, въпреки че техните професионални характеристики са несъмнено по-слаби от тези на други кандидати. Когато се касае за орган като Съвета за електронни медии, обаче, с основна цел за независимост при осъществяваните функции, не е логично подбора на състав да се прави като в партизанска администрация. Затова назначението за член на СЕМ от квотата на президента на лице, известно с /и заради/ близостта до началника на кабинета на президента е демонстрация на злоупотреба. Може да не е прецедент и подобни назначения да се наблюдават дори в т.нар. развити държави, ако се абстрахираме от конкурсите с прозрачността.. Но по този начин отново се показва кое е важното за човека в СЕМ, да бъде по-скоро близък и доверен, отколкото доказан и утвърден. Авторитети, далеч над нивото на Ивелина Ганчева Димитрова, в българската журналистическа професионална гилдия все още има, макар да са изтласквани целенасочено извън публичното пространство. Въпреки възможността, Румен Радев си лепва петно, като неспособен да реформира нещо генерално в България, съгласно делегираните му правомощия и гласуваното доверие. В разрез с иначе големите приказки, които може да говори, когато се стигне до конкретни дела, той прави същото като онези, които критикува. Затвърждавайки порочните управленски практики, това назначение е пореден израз и на очевидността в България, че СЕМ е причина за катастрофалното състояние на медиите срещу изискванията за свобода и независимост

Като отвори дума за Румен радев, чух че първата на Слави станала първа дама, като гледам каква бабичка е слави хич не ми се вярва да е имал сефте.