Дали ще има нестабилност в известните и нови региони на земното кълбо, или в САЩ, се очертава като основен въпрос на изхода на американските президентски избори, които завършват подобно на започналата поредица от Венецуела и Беларус. Още преди да бъдат ясни резултатите от преброяването в Пенсилвания, се разчу как „Пентагонът“ бързо оборудва нова военна база край Ел-Багуз в сирийската провинция Дейр ез-Зор, където вече е изградена площадка за кацане на хеликоптери и са прехвърлени десетки бронирани превозни средства от съседен Ирак. Това е само част от множеството действия и бездействия на американските сили отвъд щатите против и въпреки политиката на Доналд Тръмп, които така и не опровергаха съмненията доколко глобалната силова империя на САЩ изобщо се ръководи от американския президент. Доколкото, все пак, той им пречеше, след встъпване във власт на Джо Байдън се очаква пълномащабно разгорещяване по целия фронт на предишната външна политика, която отново Байдън дирижираше и против която Тръмп спечели предишните избори, довели до своеобразното с него международно замръзване. С тази разлика, че Байдън е още няколко години по-възрастен и при цялата му отговорност за ненужни военни разрушения, хуманитарни катастрофи и загуба на стотици хиляди човешки животи, вкл. на невинни жени и деца, където той все играеше основна нападателна роля, като инициатор и подбудител, вече е човек с все по-слаб ум, който прави елементарни фактически и логически грешки. С прогресирането на възрастта, така може да се прогнозира на какво следва да прилича свят, в който на ядрения бутон и главнокомандването на „Пентагона“ в САЩ е застанал човек с деменция, човек който през целия си политически живот е воювал с руснаците на всички възможни фронтове и в качество на президент очевидно планира да разгърне и изпълни смисъла на своя живот. Като очакваме отново Байдън да търси партньорството на Европа за да я въвлече, и на Китай, за да не му пречи, това на първо време означава разпалване на конвенционални въоръжени конфликти, така както Байдън направи в Сирия и Украйна, без да се връщаме на по-отдавнашните му постижения, като бомбардировките над бивша Югославия. Множество държавни лидери в Международната общност сега се юрнаха да го поздравяват в разрастващото се задоволство, че най-сетне се отървават от Доналд Тръмп, и последния действително се очаква да изпада във все по-категорична изолация, като продължение на безпрецедентната цензура, на която вече бе подложена цялата негова кампания от големите Интернет-корпорации. Докато разтрогваше утвърдени международни отношения, обаче, Тръмп създаде, затвърди и разви редица свои партньорства и приятелства, може би най-значимо от които е това с Бенджамин Нетаняху и еврейската общност. На същата библейска религиозна основа Тръмп получи отново подкрепа и на немалка част от своя електорат, в консервативните централни щати, където „Господ“ се смята за всичко на този свят. Хората, които са отвратени от глобалните авантюри на представителите от американския естаблишмънт, като Джо Байдън, ясно разбирайки, че тези авантюри в крайна сметка се разиграват и за тяхна сметка, и които гласуваха отново за това някой да се грижи по-скоро за тях. Погледнете картата от изборните резултати за да се убедите колко категорично спечели Тръмп в щати като Арканзас, Луизиана, Оклахома, Мисисипи.. Затова неговото упорство сега, че тези избори на федерално ниво биват откраднати от страна на Джо Байдън и Демократическата партия, започващите съдебни процедури и като цяло намерението изобщо да не бъдат признати от Тръмп, съвсем не е без значение. Може Тръмп да бъде изоставен от цялата Републиканска партия, както да бъде предаден дори от доскорошните му партньори във Върховния съд на САЩ, но докато самия той не признае, че е загубил изборите, неговият многомилионен електорат ще знае, че е бил излъган. И това впечатление ще се затвърждава с всеки следващ ход от политиката на Демократическата партия, който, съответно, е против всичко, за което този електорат е гласувал