Единствено подробен анализ на движението по сметките и финансовите потоци на въпросните физически лица -- дарители -- може да установи какъв е произхода на парите

Това че отборът на Иван Гешев по всяка вероятност атакува враждебно-настроения към него политически ешелон с новите разкрития за финансирането и партньорските връзки при тези политически формации, все още не отхвърля хипотезата за наличие на достатъчно основания да се направи обосновано предположение за извършена незаконна финансова дейност. В случая с т.нар. крипто-валути, чийто обмен се разрасна след изобретяването, с цифровата революция, подобно на капитализацията с офшорните услуги, без необходимите регулации, маскирането и обмена на мръсни /добити по незаконен начин/ пари, фактически, се оказа основна причина за интереса към самата услуга. Т.нар. черна и част от сивата икономики започнаха да се развиват чрез крипто-активи, позволяващи също на специалните служби по този начин да финансират свои операции на конспиративен принцип. От друга страна, утвърдена практика за финансовите дарения към Български политически формации да става през подставени лица съществува от десетилетия. Такива доказателства са съобщавани в публичното пространство след проверки за идентифициране на конкретните лица -- "дарители" със закръглени пет цифрени суми -- които се оказват, напр., представители на Ромския етнос, търсещи препитание от контейнерите за отпадъци. В случая с нашумялата криптобанка от България, разбира се, става въпрос за "дарители" с друг статус и положение, но единствено ако те са получили по 20`000 лв. в брой, от които да са харчили и т.н., или някаква друга непроследима облага на такава стойност, прането би станало недоказуемо. Наистина, това е малко вероятно, с оглед наличието на крипто-активи в началото на проблема и, следователно, само унищожаване на цифровите файлове за извършените преди или след датата на даренията транзакции към лицата-"дарители", би могло да заличи следите, съответно, служещи в доказателство или опровержение за наличието на извършено престъпление. Съществуващата репутация на Иван Гешев и затвърждаваната по този начин негова, явно, слабост към финансови институции, след фалирането на КТБ, обаче, не са в подкрепа на публичната теза на прокуратурата. Припомням, до ден днешен, след всички изминали години, прокуратурата все още не е поискала и допуснала дори съдебен разпит на основния обвиняем Цветан Василев /от Белград/, въпреки наличните процесуални и технически възможности. Отделно, голямо значение има поведението на медиите при тези случаи, както с криптобанката сега, на Английски език, така и с фалирането на КТБ, на Български. Новината през юни 2014 г. моментално бе подхваната от програма „Хоризонт“ на Българско национално радио и доразвита като съдържание, всяващо паника у вложителите, с централното публицистично и информационно предаване „12+3“. В допълнение, утвърдени частни медийни издателства в България се оказаха кредитни длъжници на КТБ, с материален интерес да раздухват скандал за фалиране на банката