Не е демократично широката парламентарна камара да отнема контрола на президента, избиран пряко от Народа, върху най-суверенните държавни решения

Лена Бориславова се оплака във „Фейсбук“, че Румен Радев сменил шефовете на службите на Бойко Борисов. Ако можеше да сме избрали нея за президент, Бойко сигурно щеше да ѝ е благодарен да му ги остави. Всъщност, ако има нещо, за което Българските граждани сме благодарни на Румен Радев, то е именно че ни избави от този контрол на Борисов върху властта. Волята на Българския суверен е единственото легитимно да води решенията на политическите представители и независимо, че в парламента попадат хора, без понятие за суверенитет, тъкмо Българските граждани избраха Румен Радев, а не Цецка Цачева или Анастас Герджиков, да бъде Държавен глава. Инициативите за отнемане на президентски правомощия по контрола върху спец.-службите -- НСО и Външното разузнаване -- датират от управлението на Бойко Борисов. След като посочи Росен Плевнелиев за президент, чрез законодателни изменения, Борисов му взе външното разузнаване и му ограничи правата за контрол над НСО, въпреки че тези служби от началото на действащия конституционен модел бяха възложени изцяло на президентската институция, съгласно отговорността на Държавния глава за дипломатическите назначения, както и охраната независимостта на президента. Точно измененията от Борисов бяха израз на концентрация на еднолична власт, срещу баланса между отделните институции, заложен след тоталитаризма. И всеки опит да се пресича възстановяването на този баланс, вкл. чрез коалиция между ръководствата на най-големите парламентарни сили, е поредно посегателство срещу демокрацията и правовия ред в България, без обществена подкрепа. Вместо партизански битки против ефективното разделение на властите, от парламента се очаква да се ангажира с развитието на демократичното устройство за по-уредено прилагане принципите на Монтескьо. Нужен е взаимен контрол между властите, избирани по отделно от Народа и за ръководствата на спец.-службите, но не това да се осъществява с представители по пропорционалната изборна система, без пряката подкрепа от Суверена. Не може такъв контрол да е в интерес на държавата, ако ще участват всички от парламента и не е демократично парламентарното мнозинство, което си избира правителство, самостоятелно -- със своето правителство -- да си назначава и шефовете на спец.-служби. Би било ярък пример за репресии на партизанска основа, каквито вече познаваме в България, да се допусне такъв модел. Ако президента сега е обвиняван за постигането на автономност със служебните правителства, това става изцяло по нормативната уредба, произвеждана от парламентарните мнозинства, а не която той си пише и приема. Уредба, очевидно, създаваща проблеми още от недоразвитата Конституция