Век и половина след освобождението от Османската империя, България не е нито свободна, нито силна и независима

Възкръсването на Васил Кунчев, който духом така и не е умирал, се сбъдва не просто в сърцата и мислите на стотици хиляди Български граждани. Това не е пореден тържествен спектакъл, изразяващ признателност към мисията и постижението на Великия от Карлово. Възкръсването на този човек е подновяване на общо-националния интегритет в името на най-висшите идеали, което той работеше да осигури през целия си земен труд. Това е Българската воля, водеща хората от най-различни позиции към сплотяване в общ интерес. Силата на свободата, която произтича не от външни силови интереси, а от личното усилие да спечелят всички

След опит в миналото с Руски, Германски и Съветски контрол, България изпадна също под Американски от началото на 21-и век. Освен Американските храненици, както Руските и Германските преди това, всеки можа наново да се убеди, че свободата не става от вън. С оглед на глобалния обхват на Американското подтисничество, проблемът за националното освобождение се задълбочава и в международен мащаб. Вместо реална демокрация целенасочено се налагат фалшификации във водещите направления на обществения процес. В медиите не може да се говори Истината по най-важни ключови проблеми и пак пречат на Народа да решава съдбата на държавата, както иначе се прави в реалните демокрации. Това бяха отнетите ни права също в предходните исторически етапи, сега е по Американски

Така отварям дума не за видимия Васил Левски, а за невидимия. За Апостола на Свободата, не който знаете от Историята, а за тази сила в настоящето, която надхвърля границите на България и срещу която Американци с техните чорбаджии и храненици водят хибридна война