Като резултат от дългосрочния Процес за сътрудничество в ЮИЕ, Балканските държави вече могат да сформират автономен и независим съюз

Засилването на многостранното сътрудничество в областта на сигурността и отбраната на Балканския полуостров не може да стои на здрави основи с интензивния натиск и отклонение, които му налагат Вашингтонските международни оператори и стратези. Воля, време и ресурси, които са налице в региона, напълно достатъчни и готови за задълбочаване на интеграцията на Балканите биват впрягани енергично за употреба на разположение на главнокомандващия силите на НАТО в Европа Американски генерал, за геополитическите интереси на САЩ. Аз изследвам темата задълбочено още от магистратурата в Университета * и помня как тогава обявиха и проведоха помпозна конференция за Балканско сътрудничество, след като бях започнал и очертал хоризонта на своята работа. Отново беше пълно с ЦРУ, Американски представители не просто не (се) криеха, а енергично показваха че организират всичко, че те дирижират концерта на задушавания същевременно по този начин автономен Балкански многостранен процес. С по-високо равнище на демонстративното мероприятие бяха привлекли за участие хора като Георги Пирински, Румяна Коларова, .. редица видни представители от Българския и съседни нам държави политически живот. Бойко Василев бе водещ модератор на конферентния театър, настояваше да се говори само Английски, като истинско момче на ЦРУ. Преплитането на Американските дипломатически, пара-дипломатически и пр. инициативи за Балканите с Българското или с Гръцкото повеждане на Общобалканския процес се наблюдава от преди това, ако забележите при по-задълбочено изследване. Българските историци традиционно изпускат да се фокусират върху Балканския стратегически интерес, изхождайки все от Българските национални стремежи. Липсва литература с акцент върху Балканското сътрудничество като цяло и едвам успях тогава да се сдобия с последния екземпляр /от самото Издателство/ на книгата на Апостолос Христакудис, сякаш тази литература целенасочено изчезва от пазара, да я няма. Книгата беше само в Националната библиотека и затова накрая дарих моя екземпляр на Столична библиотека, да може там също да се чете. От компетентна гледна точка се вижда как великодържавието е самата основа на Балканските войни, с които тръгва Първата световна. Някои мечтаят за Велика Сърбия, други за Велика България, трети за Велика Гърция, за Велика Албания или Велика Румъния, въпреки че всяка от тези виртуални структури обединява в една или друга степен и малцинствени народи, които също имат претенции за своите политически права. Но именно каквото прави България -- дали бяга, поддържа, подкрепя или води процеса, за или против сътрудничество на Балканите -- това е определящо за неговото развитие като цяло. Дори без да се познава Историята в дълбочина, както са разбрали Американците, в чиито университети иначе се правят по-задълбочени изследвания на нашата История и от нашите, достатъчно е да погледнете географската карта, да се ориентирате защо. Затова, ако отново видите да се организира поредното кухо, демонстративно мероприятие за празно от дейност обсъждане на въпроса, помислете и потърсете какво реално правят от Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, отделите за международно сътрудничество на ДАНС и МВР, парламентарните представители и президентската администрация.. В специализираното /подчертано пропагандно/ предаване за международна политика на БНР „Събота 150“ изобщо отказват да се занимават с темата, още по-малко дългосрочно, въпреки че са запитвани и запознавани, въпреки стратегическия Български и Общобалкански интерес. Никой не работи ефективно, с или без демонстрации, въпреки новите предизвикателства за сигурността и засилващата се необходимост в интегрална посока

*
docs.google.com/fileview?id=0B1GdyYXiLmK5MGJhMWU2MWMtNGUwMS00OWNiLTkzOTktNjYyOTM1MWFmMTM5

drive.google.com/file/d/0B1GdyYXiLmK5MGJhMWU2MWMtNGUwMS00OWNiLTkzOTktNjYyOTM1MWFmMTM5