Инициативата на Германия и Франция за разговори на най-високо равнище между Европейския съюз и Русия получи публична подкрепа също от Италия и Испания. Както стана ясно тази инициатива е била блокирана на последния Съвет от Полша, Литва, Латвия и Естония, чиято политика, освен Исторически, наред с общественото мнение сред техните граждани, се оказва твърде обусловена и от сътрудничествата със САЩ на двустранна и неведома основа. Публичен отказ за участие изрази и министър-председателят на Холандия, като по този начин се очертава различен подход в Европейския съюз, който може да бъде прилаган от отделни групи държави във външните работи за отношенията с Руската Федерация. Подход на конфронтация и милитаризация, от една страна, и подход на дипломация и международноправно уреждане на въпроси от първостепенна важност, от друга. Такива, както отбеляза и френският външен министър Льо Дриан, са празнотите в областта на сигурността, които зейнаха след оттеглянето на САЩ и Русия от Договорите за противоракетна отбрана (подписан 1972 г.), за ракетите със среден и малък обсег (подписан 1987 г.), и за /съкращаване на/ обикновените въоръжени сили в Европа (подписан 1990 г.), все без участието на Европейските държави, но с пряко отражение върху тяхната Европейска територия, за която всъщност и се отнасяха. България на свой ред има силни Исторически обусловени, езикови, културни и религиозни връзки с Руския народ, с ясни интереси за гарантиране на мира и стабилността в Черноморския регион. Доколкото се отнася за Българския суверенитет, това означава, преди всичко, изключване на възможността за водене на бойни сражения между въоръжените сили на двете държави, вкл. употреба на техните териториални пространства от съюзници за подобни цели. В тази връзка се наблюдават стабилни, ясно изразени нагласи у голямото мнозинство на Българския народ за гарантиране на този мир посредством действащ пакт за ненападение. Открито, прозрачно, без тайни договорки международноправно споразумение, дори с парламентарна ратификация, в такъв формат, който да бъде отворен за присъединяване и от други държави. Така че, като се обсъди, напише и приеме, по този начин да се предостави избор също на Полша и Прибалтийските държави да решават кое е по-изгодно за тях да гарантират сигурността си спрямо Руската Федерация