Първоначалният отбор с Иво Христов и Елена Йончева явно остана като доброто старо време

Слуховете, че Румен Радев се готви да назначи в Служебното правителство хора, като Марин Райков и Даниел Вълчев .., разбира се, не могат да бъдат потвърдени на този етап и въпросът ще остане без отговор до последния момент, преди обявяването състава на кабинета. Но кадровата политика в управлението на ген. Радев, отвъд тесния кръг на доверените му военни другари, вече има доста обилна репутация и няма съмнение, че това е най-големия проблем от политическата дейност на този човек. Секретари, съветници, назначения в други държавни органи и министри на Радев продължават да създават впечатлението, че за президент на България е избран друг, а не този, за когото Радев претендира да се представя. Сякаш подбирани по формални критерии и препоръки от неизвестно задкулисие, тези хора неминуемо зачеркват изтъкнатия профил на Радев, като изтриват всяка следа от целенасочен политически курс, който да се следва. С грешните си назначения Радев стигна до толкова неудачни ходове, че за началник на своя президентски кабинет постави лице, което впоследствие го атакува публично по най-язвителен начин. Грешките на Радев с хора като Кирил Петков и Асен Василев струват вече милиарди на България и създават сериозни рискове за сигурността и стабилността. В президентската му администрация той продължава да се носи от такива стожери на статуквото, които поставиха под въпрос дори неговата кредибилност относно поетите ангажименти, като напр. инициативата за въвеждане на пряка Конституционна жалба или свикването на Национални референдуми по обществено значими въпроси. С някои изключения, голяма част от кадровата политика на Радев е белязана от всички симптоми на прокарването на тесни партизански интереси, каквито се наблюдават в резултат от корумпираните управления, създавайки допълнително усещане за безотговорност и отбиване на номера, характерни за военните от миналото в България. Освен това, зависимостите на Радев от технологични амбиции отвъд цивилния и правов ред се отразяват тежко върху всички негови решения. Последиците, независимо от прехвърлянето и избягване на отговорността, което той умело прилага, съответно го правят опасен за България. Румен Радев се превърна в ярко олицетворение на сентенцията да не се слуша какво говори, а да се вижда какво прави, или пропуска да направи, предвид на всичко, което следва от това
____________________
Свързани публикации:

maxilian.blog.bg/politika/2022/06/30/sasht-uhajvat-rumen-radev-s-vsevyzmojni-satisfakcii.1824456

maxilian.blog.bg/politika/2019/01/25/pravoto-e-slabo-i-pri-prezidenta.1643528

maxilian.blog.bg/politika/2019/12/19/ot-feodalnite-starci-do-grantovoto-obshtestvo.1687858

Много точен и хубав материал. Поздравление за обективността на анализа!

и след уволнението на корена на злото на България, клонинга му в страната, Товарищ радеВ...